Нотариалното завещание е втората възможност, която имам, когато реша да съставя завещание. Тук редът е малко по-специфичен, защото се съставя официален документ.  Всичко започва с молба до нотариуса.  После трябва да си намеря двама свидетели, след което мога да пристъпя към съставяне на завещанието. Като последен елемент от подготовката за съставянето се проверява самоличността ми и дали имам пълна дееспособност, т.е дали съм пълнолетен и психически здрав; същото се прави и спрямо моите свидетели. След това се пристъпва към съставяне на завещанието.

Редът е следният:

  1. Аз лично диктувам на нотариуса кой какво искам да наследи.

  2. Нотариусът записва точно моята воля, допустими са изменения само в насока прецизиране на изказ ми – например премахване на паразитни думи като ”значи”, „батка”, ”айляк”, „ами”, ”ъъъъъъ”, “гле`й са”, “мани го тоя, изключвам го” и т.н , но не може да изменя моите желания по същество.

  3. Нотариусът прочита какво е записал след като приключа със завещаването – за да се уверя лично, че всичко е както бих искал.

  4. След текста на завещанието се записва, че ми е прочетено завещанието и аз не съм възразил.

  5. Подписвам се под записаното.

  6. Подписват се свидетелите.

  7. Подписва се нотариусът.

  8. Заплаща се нотариална такса. В практиката понякога заплащането на нотариалната такса се случва ПРЕДИ извършване на нотариалното действие.

  9. Информирам наследниците, които съм посочил в завещанието, за съставянето на това завещание, както и за името на нотариуса, който го съхранява.

След това нотариусът прибира завещанието в служебния си сейф при другите документи и го съхранява докато почина или реша, че искам промени или пък реша да отменя съставеното завещание. Нотариусът следва след съставянето на завещанието да подаде заявление за вписване в специална книга в Агенцията по вписванията.

Изпълнение на завещанието ми

След моята смърт, ако съм направил саморъчно завещание и не е предадено на нотариус, напълно е достатъчно моите роднини да го намерят, прочетат и да изпълнят волята ми. Иначе всеки заинтересуван, който знае, че има завещание, което те укриват, може да се обърне към съда с иск да бъде изпълнено завещанието ми. Ако съм го оставил на съхранение при нотариус трябва да се обърнат към въпросния нотариус, той да извади завещанието ми, да разпечата плика и да състави протокол за разпечатването и прочитането и после да бъде изпълнена последната ми воля.

Ако съм съставил приживе нотариално завещание, то моите роднини следва да се обърнат към нотариуса, който е съставил завещанието ми и да поискат препис, т.е копие от завещанието и да изпълнят волята ми.

Както саморъчното, така и нотариалното завещание трябва да бъде обявено, за да породи своите правни последици. Обявяването на завещанието става от нотариус. След моята смърт наследниците ми трябва да посетят нотариуса, който съхранява моето завещание или да занесат съхраняваното у дома саморъчно завещание, заедно с акта за моята смърт. Нотариусът ще извърши предвидените в закона действия и ще състави протокол за обявяването на моето завещание. Това означава, че ще отвори неразпечатвания до този момент плик, в който се намират листата, върху които съм описал последната си воля, ще прочете на висок глас какво разпореждам да се направи с имуществото ми, ще състави протокол за тези действия и ще прикрепи оригинала на завещанието към този протокол, след което ще впише протокола в нотариалните книги и ще предостави на наследниците номера на книгата и партидата, в която се съхранява завещанието. След съставянето на този протокол моята воля може да бъде изпълнена, като наследниците, които съм посочил, могат да се позовават на моето завещание и да посочват номера на протокоала и нотариуса, при който се съхранява оригинала на написаните от мен завещателни разпореждания.

  • Източници

    § Закон за наследството

    чл.14, ЗН – относно запазената и разполагаема част;

    чл.18, ЗН  – относно тежестта;

    чл.20, ЗН  – относно смъртта на лицето, на което е завещано.

    чл.21, ЗН  – относно завещаването след смъртта на лицето, на което е завещано;

    чл.23, ЗН  – относно видовете завещание;

    чл.24, ЗН  – относно нотариалното завещание;

    чл.25, ЗН  – относно саморъчното завещание;

    чл.26, ЗН  – относно вземането на завещанието;

    чл.29, ЗН  – относно разполагаемата част.

    §Семейно и наследствено право”, 5-то издание, проф. М. Марков;

    §“Коментар на новия семеен кодекс на Р. България”, Авторски колектив от Цанка Цанкова, Анна Станева, Велина Тодорова и Методи Марков.