• Мога да използвам юмруци и ритници, ако имам тренинг в областта на бойните изкуства (айкидо, карате), или съм кален в приятелски и не чак толкова приятелски сбивания в младежките години.
  • Спрей – на пазара са разпространени много различни видове в зависимост от парализиращото вещество. За тяхното притежание и употреба законът не поставя никакви изисквания, няма разрешителен или уведомителен режим като при оръжията, т.е. съвсем свободно (както си купувам дезодорант) мога да си закупя такъв и да го използвам.
  • Електрошокови палки – представляват несмъртоносно оръжие, което използва токов удар за обезвреждане на нападателя. За снабдяване с такава не се изисква разрешително.
  • Оръжие.

1. Газов пистолет – за да притежавам такъв не се изисква никакво разрешително, необходимо е само да имам навършени 18г. Мога да го закупя свободно, но все пак в 14-дневен срок от придобиването му трябва да уведомя за това писмено началника на РУ на МВР по постоянния ми адрес. Уведомлението е в свободен текст.

Важно! Този вид оръжия трудно биха могли да доведат до летален край, но има вероятност, от изстрел отблизо, да нанесат сериозни щети върху лицето на потърпевшия, включително ослепяване, обезобразяване и оглушаване.

2. Огнестрелно оръжие

  • за да притежавам законно такова е необходимо да имам редица разрешителни – за притежание и съхранение и за носене и употреба.

Повече за това в “Как да регистрирам оръжието си?”.

Важно! Ако използвам такова оръжие трябва да знам, че има риск за живота на нападателя ми, ако той ми се окаже лице със сърдечни проблеми напр.

  • нож – за притежанието и носенето на такъв също не се изисква разрешително. Все пак при влизането в административни сгради, институции и др. и при преминаването на скенерите за проверка на влизащи лица този предмет се засича и най-вероятно ще трябва да го оставя на охраната, ако искам да вляза вътре.

В каква степен мога да използвам тези средства?

Правото ми да се отбраня и защитя обаче не е безгранично. Мога да използвам само такива средства и в такава степен, която съответства на опасността, на която съм изложен. Това е въпрос на преценка във всяка конкретна ситуация и зависи от много фактори:

  • време и място на нападението (през деня/нощта, на оживено /безлюдно място),
  • брой на нападателите,
  • пол,
  • възраст,
  • физическа сила,
  • въоръжени ли са,
  • каква е готовността има да използват оръжието,
  • в какво психофизическо състояние са, дали видимо изглежда, че са употребили алкохол или наркотици,
  • техните намерения и мотивация.

Не винаги обаче в стресов момент всеки от нас може да разсъждава трезво, затова законът поставя като граница явното несъответствие между защитата и нападението. Явно несъответствие имаме, когато напр. някой ми е отмъкнал чантата, а аз извадя пистолет и го застрелям в главата. Несъответствието е явно, когато е ясно изразено и не буди никакво съмнение. Когато е налице такова несъответствие ответната страна (моят нападател) също ще има право да се защити.

До кой момент мога да употребя самозащита?

Нападението, от което се защитавам трябва да е непосредствено. Въпросът е откога то може да се определи като такова. Кой е началният и кой крайният момент на непосредствената опасност? Началният момент е не само когато е започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална и непосредствена опасност за увреждане на личността ми или законните ми права, напр. нападателят ми се е насочил към мен. Крайният момент е, когато нападението е прекратено. А то е прекратено, когато:

  • е отблъснато от мен или трето лице, притекло ми се на помощ;
  • нападателят сам се е отказал да го завърши или го е завършил.
  • Кратковременното прекъсване на нападението, ако то може бързо да се възобнови, обаче не означава прекратяване на нападението.

Важно! Не мога да се защитавам срещу предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента обективно не съществува, напр. ако някой ми се вижда съмнителен или си гледа накриво.

  • Източници

    § Наказателен кодекс

    чл. 12 – относно неизбежната отбрана;

    § ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 ОТ 29.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 11/1973 Г., ПЛЕНУМ НА ВС

    § Ал. Стойнов, Наказателно право – обща част, София, 2008г.

    § Закон за Министерството на вътрешните работи

    чл. 7 – относно задълженията на органите на МВР.

    § ЗАКОН ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ

    чл. 54 – относно газовия пистолет;

    чл. 76 – относно придобиването и съхранението на огнестрелно оръжие;

    чл. 81 – относно употребата на огнестрелно оръжие;

    чл. 84 – относно валидността на разрешението;