Извършвам занаятчийска дейност. Какво трябва да знам?

Искам да работя като фризьор, шивач, дърворезбар или да изработвам изделия със собствените си ръце. Преди да започна, проверявам дали дейността ми е занаят по закон, каква квалификация ми е необходима и как да уредя регистрацията, данъците и осигуровките си.

Кога дейността е занаят?

Не всяка ръчна изработка е занаят по Закона за занаятите. Дейността трябва да е включена в приложение № 1 към него, да се извършва на ръка или със специфични инструменти, да изисква съответни знания и умения и да се упражнява от самостоятелно заети занаятчии или тяхно дружество по Закона за задълженията и договорите.

Списъкът обхваща народни художествени занаяти, например художествена керамика, везбарство и дърворезба, както и други занаяти — шивашки услуги, обущарство, часовникарство, тапицерство и фризьорство. Проверявам точната дейност в списъка; сходно наименование или обикновен курс не доказва автоматично правото да упражнявам конкретен занаят.

Трябва ли да регистрирам фирма?

Занаятчията по правило не е търговец само защото упражнява занаята си с личен труд. Изключение има, когато дейността е организирана като предприятие, което по предмет и обем изисква водене на делата по търговски начин. Тогава се преценява приложението на Търговския закон.

Режимът за занаятчия позволява занаятчийски услуги и търговия със собствената продукция. Ако купувам чужди изделия за редовна препродажба, не мога да прикрия тази търговия само с регистрация като занаятчия. При избор на дружество отделно уреждам регистрацията на фирма и данъчния режим.

Каква квалификация се изисква?

Самостоятелно зает занаятчия може да бъде калфа, майстор или лице с втора или трета степен на професионална квалификация, съответстваща на занаята, или със съответно висше образование и придобит опит по занаята. Калфата няма право да обучава чираци.

Ако работим чрез гражданско дружество, техническото ръководство на производствената дейност трябва да се извършва от майстор в съответната област. Документът, удостоверяващ правото да упражнявам занаята, се поставя на видно място в работното помещение.

Чирак, калфа и майстор

Чиракът изучава занаята при майстор по утвърдена програма и договор за обучение. По общото правило трябва да е навършил 16 години и да не учи в дневна форма в училище или редовна форма във висше училище. Законът предвижда специално изключение за определено обучение на лица с увреждания.

Обучението е между 3 и 4 години. Договорът урежда и възнаграждението за положения труд, а към трудовите отношения се прилага Кодексът на труда. Занаятчийската дейност не е общо изключение от трудовото законодателство.

Свидетелство за калфа се издава след успешно обучение и изпит, или след поне 3 години упражняване на занаята и изпит. Лице със съответстваща втора или трета степен на професионална квалификация може да получи свидетелството и без калфенски изпит. Завършен клас сам по себе си не е равнозначен на такава квалификация.

Майсторско свидетелство се издава от Националната занаятчийска камара на калфа, издържал майсторски изпит. Законът допуска и издаване без този изпит на лице със съответно висше образование и поне две години стаж по специалността.

Къде се регистрирам?

Когато ще упражнявам занаята като самостоятелно заето лице, е необходимо вписване в регистър БУЛСТАТ. Подавам заявление до Агенцията по вписванията с документите за основанието за регистрация, необходимите декларации и такса. Общият срок за заявяване на обстоятелствата е 7 дни. Не приемам, че чирак или работник по трудов договор трябва непременно да има собствена регистрация за самостоятелна дейност.

Членството и вписването в регионалната занаятчийска камара са доброволни. Те не заменят БУЛСТАТ, необходимата квалификация или регистрацията за самоосигуряване в НАП. Камарата подпомага обучението, изпитите и професионалните интереси на членовете си.

Какви данъци и осигуровки дължа?

Не всеки занаят се облага с патентен данък. За физическо лице или едноличен търговец трябва едновременно дейността да попада в приложение № 4 към ЗМДТ, оборотът за предходната година да не надвишава 51 130 евро и да са изпълнени условията относно регистрацията по ДДС. Законът допуска изключения за определени специални ДДС регистрации. Размерът на патента се определя от общината.

Когато доходът от занаят на физическо лице, което не е търговец, не се облага с патент, ЗДДФЛ предвижда 40% нормативно признати разходи. След приспадане на относимите задължителни осигуровки данъкът върху годишната данъчна основа е 10%. За търговска дейност и за дружество се прилагат други правила.

Отделно следя задълженията си по ДДС. За установено в България лице общият национален праг е годишен оборот в страната над 51 130 евро, със заявление до 7 дни от надвишаването. Възможна е регистрация и преди този праг, например при определени услуги от чуждестранни доставчици. Платени реклами или комисиони на чуждестранна платформа изискват самостоятелна проверка.

При започване на самостоятелната дейност уреждам регистрацията за самоосигуряване в НАП в 7-дневен срок. Задължителното обществено осигуряване по този режим е за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а общо заболяване и майчинство може да се избере по предвидения ред. Дължат се и здравни вноски. При пенсия или друга осигурена работа правилата се преценяват отделно.

Има ли изисквания към работното място?

Занаятчийската регистрация не заменя изискванията към помещението, безопасността и продукта. Например фризьорският салон е обект с обществено предназначение и подлежи на съответния здравен контрол. При продажба на храни, козметика или изделия за деца има специални правила. Преди откриване проверявам приложимите регистрации, предназначението на помещението, касовото отчитане и правата на потребителите.

Правна основа

Закон за занаятите, чл. 3–5, 11, 45–55 и приложение № 1; ТЗ, чл. 1, ал. 3 и чл. 2; Закон за регистър БУЛСТАТ; ЗМДТ, чл. 61з; ЗДДФЛ, чл. 29; ЗДДС, чл. 96 и 97а; КСО, чл. 4 и 6. Закон за занаятите; Закон за регистър БУЛСТАТ.