Обичам да съм сред природата. За съжаление не ми остава много време за катерене по планини – с две деца, куче и 8-часов работен ден. Затова се задоволявам с разходки в градските паркове и останалите зелени площи.

Особено чувствителна съм към темата “какво се случва със зелените площи” – поддържане, опазване, стопанисване, застрояване. Малко повече информация по темата сега.

Кой решава дали и къде да има зелени площи?

Конкретното предназначение на поземлените имоти, включително и  на озеленените площи (наричаните от нас “зелени площи”) се определя с подробен устройствен план (ПУП).

Там, където все още няма устройствено планиране, предназначението на териториите се определя от фактическото им използване.

(ПУП се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Разрешение за изработване на проект за ПУП може да се даде и по искане заинтересувани лица – собственици, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон или други определени в закона лица. Изработеният проект се публикува в “Държавен вестник”, както и на сайта на общината. В едномесечен срок заинтересуваните лица могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация. Проектът, заедно с постъпилите възражения, предложение и искания, се приемат от общинския експертен съвет. След това ПУП се одобрява с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината.)

Може ли зелените площи “да спрат да бъдат зелени”?

По закон  застрояване на зелена площ може да се извърши само въз основа на влязъл в сила ПУП.

Важно обаче е да знам, че не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове.

Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях заради изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Промяната на предназначението на територии и поземлени имоти се разрешава след обществено обсъждане, проведено от:

  • Министерски съвет, по предложение на областния управител – за държавните имоти.
  • Общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците – в останалите случаи.

Важно! Само с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място може да се променя предназначението на  предвидени, но нереализирани зеленени площи, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи.

“Зелената система” на общината

Единственото спасение “сред природата” в града са градските паркове и градинки. Законът ги нарича с общото понятие “зелена система”.

В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Общинският съвет е задължен да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината.

Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение – паркове, градини, улично озеленяване.

Допълващи зелената система са зелени площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи със специфично предназначение – гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения.

В зависимост от големината на градовете са предвидини изисквания за площта на зелените площи за широко и специфично ползване: за големи градове – 20 кв. м/жител; за средни градове – 18 кв. м/жител; за малки градове – 12 кв. м/жител; за много малки градове – 8 кв. м/жител; за всички села – 4 кв. м/жител. (За много големи градове с над 200 хил. жители необходимата площ се определя с общия устройствен план.)

В обществените озеленени площи (паркове и градини) без промяна на предназначението им може да се разполагат:

  • мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, както и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система;
  • преместваеми търговски обекти, които общо могат да заемат площ не повече от 1 на сто от територията на паркове с площ над 3 хектара и не повече от 2 на сто от територията на паркове и градини с площ до 3 хектара;
  • открити обекти за спортни,културни и увеселителни развлечения(концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината);
  • детски площадки;
  • мемориални обекти;
  • монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи.

Спомагателни и обслужващи постройки към обектите (без преместваемите търговски обекти) може да се разрешават, ако се изискват с нормативен акт и без тях е невъзможно функционирането на обектите.

Изграждането и поставянето на тези обекти може да се разрешава само ако са предвидени в действащия подробен устройствен план на парка (градината).  

В обществените озеленени площи с подробен устройствен план може да се урегулират поземлени имоти – частна собственост. (В тези случаи площта за озеленяване не може да бъде по-малко от 40 на сто.)

Още малко полезна информация за живущите в жилищните блокове

Обществените озеленени площи трябва да заемат най-малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс.

При урегулиране на поземлени имоти в съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата на комплексното застрояване. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел уплътняване на застрояването, ако не са съобразени с изискванията за наличието и  големината на зелените площи.

  • Източници

    Закон за устройство на територията (ЗУТ):

    чл. 8 и 9 ЗУТ – относно определяне предназначението на териториите;

    чл. 12 ЗУТ – относно извършването на застрояване;

    чл. 22, ал. 6 ЗУТ – относно параметрите на застрояване в квартали с комплексно застрояване;

    чл. 61 – 63 ЗУТ – относно устройството на озеленените и залесените площи;

    чл. 124 – 133 ЗУТ – относно създаването, обявяването и одобряването на подробния устройствен план;

    чл. 134, ал. 4, т. 2 ЗУТ – относно забраната за изменение на ПУП;

    чл. 213 – 219 ЗУТ – относно оспорването на ПУП;

    Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (издадена въз основа на чл. 13, ал. 1 ЗУТ):

    чл. 4, ал. 7, т. 4 – относно определяне значението на териториите;

    чл. 17 и 21 – относно обществените озеленени площи;

    чл. 30 – 32 – относно устройството на озеленените територии;

    Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столичната община:

    чл. 4 – относно общинските експертни съвети;