Трябва да дам показания по наказателно дело, но получавам заплахи или се страхувам за близките си. Не е нужно да чакам да настъпи посегателство, за да поискам защита. Уведомявам незабавно разследващия орган, прокурора или съда за конкретната опасност и запазвам съобщенията и другите доказателства. При непосредствен риск за живота или здравето звъня на 112.
По чл. 123 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) прокурорът или съдът взема мерки за незабавна защита, когато има достатъчно основания да се предполага, че поради свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля или на посочените в закона негови близки.
Защитата може да обхване родители и други възходящи, деца и други низходящи, братя, сестри, съпруг и лица, с които свидетелят е в особено близки отношения. При охрана на близките е необходимо и тяхното съгласие или съгласието на законните им представители.
Общото притеснение от явяване в съда не е достатъчно само по себе си. Посочвам отправени заплахи, следене, насилие, опити за принуда, кой знае за предстоящите показания и защо свързвам риска с тях. Органът оценява конкретните обстоятелства.
Това са специални правила за наказателното производство. Ако съм заплашван заради свидетелстване по гражданско дело, не оставам без защита: мога да сигнализирам полицията или прокуратурата за заплахата и да използвам други приложими законови средства. Самото гражданско дело обаче не ме включва автоматично в програмата за защитени свидетели.
Мерките се вземат по мое искане или с мое съгласие. Защитата е временна и може да се изразява в:
При тайна самоличност се използва идентификационен номер и се спазва специалният ред за разпит. Промяната на гласа, а при видеоконференция и на образа, е част от съответните технически правила. Това не означава, че самоличността е неизвестна на всички компетентни органи или че свидетелят получава автоматично нови лични документи.
Мерките се отменят по молба на защитаваното лице или когато отпадне необходимостта от тях. В срок до 30 дни от вземането на мярка прокурорът или съдът може да предложи включване в специалната програма при условията на отделния закон.
Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, се прилага, когато средствата по НПК не могат да осигурят необходимата защита. Той обхваща не само свидетели, а и други изрично посочени участници, осъдени лица и пряко свързаните с тях близки.
Показанията, обясненията или информацията трябва да осигуряват доказателства от съществено значение по дела за тежки умишлени престъпления от общ характер или за престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
„Тежко престъпление“ не означава всяко деяние, за което има затвор. По Наказателния кодекс това е престъпление с предвидено наказание над пет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. За приложението на специалния закон трябва да са налице и останалите му условия.
Специалната защита се осъществява от Бюрото по защита при министъра на правосъдието. Законът различава предварителна защита и Програма за защита на застрашени лица. Те могат да бъдат съпроводени със социална, медицинска, психологическа, правна и финансова помощ за интегриране в новата среда.
Предложението се прави от окръжния прокурор, а в съдебната фаза — от съда, чрез Бюрото по защита до министъра на правосъдието. То може да е служебно или по искане на застрашеното лице, разследващия орган, наблюдаващия прокурор или началника на мястото за лишаване от свобода за осъдено лице. Изискваното от закона изрично писмено съгласие на застрашеното лице трябва да бъде дадено.
Когато органът не действа служебно, разглежда искането незабавно и преценява предложението. Отказът на прокурора или съда по чл. 15, ал. 4 може да се обжалва пред по-горния съд в седемдневен срок; решението по жалбата е окончателно.
Към предложението се включват сведения за делото, значението на информацията, реалната заплаха, здравословното и психологическото състояние и други относими обстоятелства. Застрашеното лице представя и декларация за семейното и материалното си състояние и задълженията към трети лица. Не е достатъчно да се изпрати общо искане „искам нова самоличност“.
Тя осигурява незабавна специална защита до решението за програмата. Продължава до 30 дни, с възможност за удължаване при необходимост с не повече от още 30 дни.
Мерките включват лична физическа охрана, охрана на имущество, настаняване на безопасно място и преместване в друго място за изтърпяване на наказанието или за изпълнение на задържането под стража. Конкретните мерки се определят според риска.
Министърът на правосъдието се произнася по предоставянето ѝ. Ако не установи условията, изпраща предложението и становището на Бюрото до Съвета по защита. При предоставена предварителна защита Бюрото определя служител за връзка, информира лицето и оценява възможността за включване в програмата. Лицето подписва съответната декларация за запознаване и съгласие.
След оценката министърът на правосъдието предоставя защита, ако условията са налице. Ако прецени обратното, изпраща предложението със становище до Съвета по защита, който решава дали да я предостави.
При предоставена защита се сключва писмено споразумение с Бюрото по защита в предвидения тридневен срок. Лицето придобива статут на защитено лице от подписването. Споразумението определя мерките, помощта, продължителността, правата и задълженията и условията за оттегляне.
Програмата може да включва промяна на мястото на живеене в страната, на работата, на детската ясла или образователната институция, преместване в друго място за изпълнение на наказание или задържане, както и преместване в друга държава при специалните законови условия. Мерките могат да се съчетават; охранителните мерки се добавят при предвидените условия и срокове.
С изрично писмено съгласие и при законовите предпоставки могат да се създадат нови основни данни и документи. Това не е свободен избор на чужда самоличност и не заличава дългове или други задължения. Докато се използват новите документи, не могат да се използват и тези с предходните данни. Използването на новите данни след края на програмата изисква отделно разрешение по закона.
Трябва да изпълнявам мерките и указанията за безопасност, да избягвам контакти с криминално проявени лица и действия, които застрашават защитата. Чрез служителя за връзка съобщавам относимата информация за наказателното производство, промените в състоянието си и извършваните дейности.
Не разгласявам участието си в програмата и информацията, научена във връзка със защитата. Продължавам да изпълнявам задълженията си към държавата и трети лица, за което Бюрото оказва съдействие.
Защитата се финансира от държавата, но не бива да се разбира като безусловно освобождаване от всякакви разходи. При прекратяване заради неизпълнение на задълженията в посочените от закона случаи може да се дължи връщане на средствата, използвани за защитата.
Необходимостта от продължаване се оценява периодично. Програмата се прекратява с акт на министъра на правосъдието при смърт, отпадане на основанията, изтичане на срока в споразумението или предвиденото в закона неизпълнение на задълженията. Мога и сам да поискам прекратяване чрез служителя за връзка.
Защитата не отменя задължението да се явявам при призоваване и да давам истинни показания. Запазват се законовите права да откажа свидетелстване в определени родствени отношения или отговор, който би уличил мен или посочените близки в престъпление. При засягане на тези права мога да се консултирам с адвокат по реда на НПК.
НПК — чл. 119–123 и 141; Закон за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство — чл. 1–23; Наказателен кодекс — чл. 93, т. 7.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
4.10.2026
