7. В някои хипотези се изисква и определена форма. Когато окончателният договор трябва да бъде сключен в нотариална форма или с нотариална заверка, то предварителният трябва да бъде ПИСМЕН (защото договори могат да се сключват и в устна форма).

От гледна точка на правната ми сигурност обаче, хубаво е да предвиждам, че писмената форма по принцип дава една по-голяма гаранция на правата ми.

8. Предварителният договор е обещание да се извърши определено действие. Но той не може директно да породи това действие. Например: сключвам предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Сключеният предварителен договор представлява задължение да продам на купувача в един последващ, бъдещ момент този имот. Предварителният договор не прехвърля собствеността на имота ми по никакъв начин. Но може по косвен път да се превърне в основа, на базата на която да се прехвърли въпросната собственост (вж. по-долу как и защо).

9. Всяка една страна по предварителния договор може да подаде искова молба, с която да поиска от съда да постанови сключването на окончателния договор. За да може това да се случи, необходимо е в предварителния договор да се съдържат онези съществени уговорки между страните, за които стана дума в т. 6. В случай че в сключения предварителен договор не личи ясно волята на страните или липсват съществени уговорки (напр. номер на имота или цена), то съдът не би могъл да обяви предварителния договор за окончателен. Съдебното решение (ако естествено този иск бъде уважен) в случая играе ролята на окончателен договор, който се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила (и връщайки се отново на горния пример с предварителния договор за покупко-продажба на имот: Ако съдът уважи молбата за сключване на окончателен договор, то решението вече прехвърля собствеността! т.е. съдебното решение има прехвърлително действие).

10. В случай че аз съм поискал от съда постановяване на окончателен договор и той уважи искането ми, имам двуседмичен срок да дам необходимото на насрещната страна, т.е. това, което съм се задължил да дам (напр. купувачът би дължал парите, продавачът – вещта). В противен случай по искане на другата страна решението на съда се обезсилва и отново няма сключен окончателен договор. Така че ако ще искам от съда сключването на окончателен договор, добре би било да съм сигурен, че мога да посрещна и обслужа задължението си по този договор – иначе само ще платя съдебните такси,, ще изгубя време и така или иначе няма да постигна желания резултат.

И в крайна сметка? Защо да сключвам предварителен договор? Защото по един косвен начин той ми дава сигурността, че в крайна сметка уговореното в предварителния договор ще стане реалност – дори и другата страна да се откаже. Но това ще важи и за мен – така че добре е да съм сигурен, че наистина искам и съм готов да дам това, което съм се задължил по предварителния договор.

Изготви бързо и лесно договори, документи и формуляри.