Чувал съм, че “пиратството ограбва”. Е, да, но понякога не ми се дават пари за кино, а и не съм сигурен, дали новият филм, който съм харесал, си заслужава цената. От друга страна сумите, които трябва да платя, за да използвам някои от компютърните програми, са просто непосилни за мен. В тези случаи, с риск да извърша някакво нарушение, прибягвам до различни торент тракери (torrent trackers), за да сваля от интернет необходимото ми съдържание. Добре е все пак да съм запознат с правната страна на това, което извършвам.
Какво представлява торент технологията?
Спокойно, няма да навлизаме в технологични детайли. От гледна точка на правото торент технологията позволява предаване на файлове по електронен път от един потребител на друг. Това означава, че когато “свалям” торент, аз всъщност получавам съответния файл от друг потребител или пък повече от един потребител по интернет. Т.е. когато вляза в сайт за торенти, там не са качени филмите, които искам да сваля, а има само връзки, които ме свързват с други потребители, които споделят файла от техните устройства.
Какво общо има това с авторските права?
Чрез торент технологията могат да се “свалят” и файлове, които не са защитени с авторски права, например някоя много стара песен, за която авторските права вече са изтекли или пък просто нещо, което изобщо не е обект на авторско право. Да се концентрираме обаче върху хипотезата, която ме интересува, а именно актуални филми, компютърни игри и програми, музика.
Това са все обекти, които са защитени с авторско право. Това означава, че аз мога да ги използвам, само ако имам разрешение от носителя на правата.Носителят може да е авторът, но по-често е продуцент или пък компания, която е произвела програмата.
Под “използване” законът всъщност разбира доста широк кръг от действия, но сред тях са разпространението и възпроизвеждането. Когато си свалям филм чрез торент има различни лица, които използват този филм по различни начини. За да мога аз да запиша файла в своя компютър, е необходимо да осъществя връзка с други потребители, които вече имат файла на техните устройства. Те всички споделят с мен част от файла по възможно най-оптимален начин и в крайна сметка след приключване на процеса всички ние имаме идентични файлове на компютъра си. Лицата, които вече са свалили файла и го споделят се наричат сийдъри (seeder), а тези, които тепърва ще го свалят – лийчъри (leecher).
Сийдърите използват обекти на авторското право като ги разпространяват, а лийчърите – като ги възпроизвеждат.
