Кой носи авторските права при филмите?

За един филм работят режисьор, сценарист, оператор, актьори, композитор и много други хора. Продуцентът организира създаването и осигурява финансирането. Участието на всички е важно, но законът им дава различни права. За използване на филма често трябва да бъдат уредени едновременно авторски права и сродни права.

Кои са авторите на филма?

Според чл. 62 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) авторското право върху филм или друго аудио-визуално произведение принадлежи на режисьора, сценариста и оператора. При анимационен филм автор е и художник-постановчикът. Не всеки човек, участвал технически в анимацията или снимките, автоматично става съавтор на целия филм.

Композиторът, авторът на диалога, авторът на използван роман, сценографът, авторът на костюмите и авторите на други включени произведения запазват правата върху своите творби. Например разрешението за използване на сценария не урежда само по себе си правата върху музиката или върху романа, по който той е написан.

Авторското право възниква със създаването на произведението. То не се придобива само защото някой е платил продукцията или е получил файла с готовия филм. Договорите трябва да покажат кой какви права е отстъпил.

Какви права има авторът?

Имуществените права дават възможност да разрешавам използването и да получавам възнаграждение — например за публично показване, телевизионно излъчване, разпространение на копия и електронен достъп. Те съществуват и когато конкретното използване не носи печалба на нарушителя.

Неимуществените права включват признаване на авторството, обозначаване на името и защита на целостта на творбата при законовите условия. Отстъпването на право за разпространение не означава, че продуцентът може да се представя за автор.

Ако като автор се откажа да завърша своята част или не мога да я завърша по независещи от мен причини, не мога да възпрепятствам използването на вече извършената работа за завършване на филма. Запазвам авторските си права върху нея. Това специално правило не е общо разрешение за всякакво последващо използване без договор и възнаграждение.

Какво се уговаря с продуцента?

Продуцент е физическото или юридическото лице, което организира създаването и осигурява финансирането. Не е необходимо всички средства да са негови собствени.

Авторите сключват писмени договори с продуцента. Ако договорът или законът не предвиждат друго, чл. 63 предполага отстъпване на изключителните права, които изброява, за страната и чужбина. Сред тях са размножаване, публично изпълнение, излъчване, предаване и препредаване, възпроизвеждане и разпространение на видеоносители, електронен достъп, както и разрешаване на превод, дублаж и субтитри.

Това е правило, което действа при липса на различна допустима уговорка. Договорът може да уточнява територията, срока, отделните начини на използване, изключителния или неизключителния характер и правото да се предоставят права на трети лица. Не приемам, че уговорка за телевизионно излъчване непременно разрешава всяко използване в интернет.

Окончателният вариант на филма се установява по споразумение между режисьора и продуцента. Добавяне, премахване или промяна на елементи в този вариант изискват съгласието им, като се съобразяват и останалите защитени права.

Как се плаща на авторите?

Продуцентът дължи възнаграждение за отстъпените права. Отделно режисьорът, сценаристът, операторът, композиторът, а при анимация и художник-постановчикът имат право по чл. 65 на справедливо и съразмерно възнаграждение за всеки вид използване. За останалите автори по чл. 62 такова възнаграждение се дължи, ако е уговорено.

Законът различава плащането за отстъпването от възнагражденията за използване и участието в приходите. Възнагражденията за видовете използване се дължат от съответните ползватели и могат да се получават чрез продуцента или чрез организация за колективно управление според избрания ред. Предвидено е и право на процент от приходите на продуцента; при публичен показ с платен достъп има специална защита, от която авторът не може валидно да се откаже.

Затова договорът трябва да посочва отделно видовете използване, размера или начина на изчисляване, кой плаща и кога. Изразът „хонорарът включва всичко“ не отменя задължителните законови права.

При условията на чл. 38 авторът може да поиска увеличение или допълнително възнаграждение, ако първоначално договореното се окаже явно несъразмерно на приходите. Чл. 39а предвижда поне годишна информация за използването, приходите и дължимото възнаграждение, с определени изключения и ограничения според приноса, административната тежест и вида на отношенията.

Може ли продуцентът да използва откъси за реклама?

По чл. 67 продуцентът може да използва части или кадри без съгласие и без възнаграждение на авторите в обем, оправдан от рекламата на самия филм — например за негов трейлър. Това не е общо разрешение да включи сцена в реклама на чужд продукт или да предостави кадрите за друга цел.

За други цели се прилагат изискванията за съгласие и възнаграждение. Отделно се проверяват сродните права и другите приложими ограничения. Не съществува универсално правило, че всеки кратък откъс може свободно да се публикува.

Какви собствени права има продуцентът?

Освен отстъпените от авторите права, продуцентът на първоначалния запис има собствени сродни права върху оригинала и копията. Те обхващат посочените в чл. 90а начини на използване, включително възпроизвеждане, разпространение, публично използване, електронен достъп, превод, дублаж и субтитриране. Продуцентът има и право името или наименованието му да бъде обозначавано по обичайния начин.

Тези права не заличават правата на авторите и изпълнителите. Купуването на носител с филма също не дава само по себе си право да го кача публично или да организирам негово търговско показване.

Какви права имат актьорите?

Артистът-изпълнител има сродни права върху своето изпълнение. Те включват правото името му да бъде посочвано по обичайния начин и правото да изисква запазване на целостта и неизменяемостта на записаното изпълнение. Има и имуществени права да разрешава съответните начини на използване.

Отстъпването на имуществените права става с отделен писмен договор срещу справедливо и съразмерно възнаграждение. То може да е еднократна сума, процент от приходите или друг уговорен начин. Чл. 78 съдържа специално предположение за правата, отстъпени на продуцента при участие в заснемането, ако няма друга уговорка. То обхваща и електронния достъп.

За актьорите в главни роли се предвижда допълнително възнаграждение в процент от всеки брутен приход на продуцента от използването. Кои роли са главни се установява по правилата на закона, включително обозначението в титрите и договорните уговорки. Озвучаването на ролята на същия език от друго лице изисква съгласието на артиста, който я е изпълнил.

При реклама изрично уточнявам територията, медиите, срока и разрешените версии. Използване извън уговорения обхват може да нарушава правата ми; последиците не се изчерпват с автоматично определен допълнителен хонорар. Чл. 76 допуска и искане за увеличение или допълнително възнаграждение при явно несъразмерни приходи, при законовите условия.

Ако изпълнението е осъществено по трудово правоотношение, разрешението за използване по чл. 76, ал. 1 се дава от работодателя, освен ако е уговорено друго. Това не означава, че всички права на изпълнителя изчезват. Проверяват се трудовият договор, специалните договорености и задължителните правила за конкретното използване.

Колко време продължава закрилата?

Авторското право върху филма — 70 години след смъртта на последния преживял измежду режисьора, сценариста, оператора, автора на диалога и автора на специално създадената за филма музика. Срокът се изчислява от 1 януари на следващата година.
Правата на изпълнителя — по правило 50 години след изпълнението. Ако различен от звукозапис запис е законно публикуван или съобщен на публиката в този период, срокът е 50 години от по-ранното от тези събития, считано от 1 януари на следващата година. За звукозаписите има отделно правило за 70 години.
Сродните права на филмовия продуцент — 50 години, първоначално считано от 1 януари на годината на записа. Ако в този период записът е законно публикуван или съобщен на публиката, срокът се изчислява от 1 януари на годината след по-ранното събитие.

Изтичането на един срок не означава непременно, че всички елементи на филма са свободни за използване. Музика, литературна основа, изпълнения и други включени обекти може да имат самостоятелна закрила.