Цените на стоките и услугите и начинът на формирането им трябва да са ясно определени в рекламата. Всичките условия в рекламата трябва да отговарят както на действителността, така и да са лесно разбираеми от потребителите. Някои от триковете, които търговците използват, за да привлекат клиенти чрез заблуда за цените са:

  • рекламират цена на едро, а цената на дребно да е доста по-висока;
  • рекламират стока на цена, която не е крайна (например: не е казано, че не са включени данъците върху стоката);
  • рекламираната цена не е за цялата услуга, а само за част от нея (например: ние ще ви докараме мебелите, а Вие ще трябва да си ги сглобите сами);
  • в рекламата да се казва, че има големи отстъпки, а в действителност да са само за точно определени стоки или услуги (например: само днес отстъпки до 50%, но не се казва, че те са само за продукти с изтичащ срок на годност);
  • рекламират се големи отстъпки, но се оказва, че важат само ако направя покупки над определена сума;
  • в рекламния материал са обявени много ниски цени, но на гърба пише с дребен шрифт, че фирмата не носи отговорност за печатни грешки и т.н.

Данните за търговеца са неговите отличителни белези – име, фирма, седалище и адрес на управление, права върху индустриална или интелектуална собственост, получени награди или отличия. С някои реклами може да се придава неоснован авторитет на търговеца, който се рекламира. С други потребителя може да бъде заблуден и да отиде при конкурент с подобни белези. Също може да бъде подведен за името на търговеца, неговите права и задължения и т.н.

Какви са последиците от заблуждаващата реклама?

Потребителите винаги търсят най-изгодните за тях условия. Затова всеки конкурент се цели да отговори на най-много изисквания на своите клиентите и да привлече нови. Обаче някои конкуренти привличат интерес не на база реалните качества на стоките или услугите, които предлагат, а на база на заблудата, която създават в потребителите. Така те печелят нови клиенти, а аз губя част от моите.

Как мога да се защитя?

Първо трябва да подам молба до Комисията за защита на конкуренцията. Така аз я сезирам. Ако има риск от увреждане на интересите на потребителите или на конкурентите, комисията може в хода на производството да забрани разпространението на заблуждаващата реклама преди да е стигнала до потребителите, а ако е достигнала до тях – да бъде спряна. КЗК трябва да установи дали има нарушение. Също така комисията може да задължи конкурентът, който е поръчал рекламата, и рекламната агенция, която я е направила, да разпространят за тяхна сметка решението на комисията, с което е установено извършеното нарушение.

NB! Глобите и имуществените санкции, които се налагат от КЗК не служат за обезщетяване на увредените лица. Те са вид наказание, с което държавата санкционира конкурентите, които нарушават закона и отиват в държавния бюджет.

За вредите, които съм претърпял от нелоялното поведение на моя конкурент, аз мога да искам той да ме обезщети. За целта трябва да водя отделен процес в Окръжния съд по моето седалище след като вече КЗК се е произнесла. Ако решението на КЗК не е обжалвано и е влязло в сила мога директно да го използвам в гражданския процес. Ако то е обжалвано, аз ще трябва да изчакам Върховния административен съд да реши дали решението на КЗК е законосъобразно и тогава мога да го приложа към гражданското дело. Необжалваното и потвърденото от ВАС решения на КЗК са обвързващи за гражданския съд. С тях аз доказвам нелоялното поведение на моя конкурент и ми остава само да докажа размера на вредите, които съм претърпял.

  • Източници

    Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК):

    чл. 13, ал. 2, т. 2  – относно предназначението на глобите и имуществените санкции;

    чл. 32 – относно забраната за заблуждаваща реклама;

    чл. 33 – относно характеристиките на заблуждаващата реклама;

    чл. 97 – относно временните мерки;

    чл. 98, ал. 1 – относно решението на КЗК за установяване на извършено или, че не е извършено нарушение;

    чл. 98, ал. 2 – относно правомощието на КЗК да разпореди провъзгласяване на заблуждаващата реклама;

    чл. 104 – относно исковете за обезщетение;

    1, т. 11 – относно определението за реклама.

    Закон за задълженията и договорите (ЗЗД):

    чл. 45 – относно общото задължение за поправяне на вреди.

    Граждански процесуален кодекс (ГПК):

    чл. 365, т. 5 – относно подсъдността на окръжен съд при дела за нелоялна конкуренция.