Работя по трудов договор и едновременно уча. При условията на Кодекса на труда мога да ползвам отделен отпуск за обучение, изпити и завършване на образованието. Той не се приспада от платения ми годишен отпуск.
По чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда имам право на 25 работни дни за всяка учебна година, ако уча в средно или висше училище без откъсване от работата и работодателят е дал съгласие. Съгласието трябва да бъде писмено. Самият факт, че работодателят знае за следването ми, не е достатъчно сигурно доказателство за него.
Важно е обучението да може да се съчетава с трудовите ми задължения. Обичайни примери са задочната, вечерната и дистанционната форма, но конкретната организация на учебния процес също има значение. Статутът „студент“ сам по себе си не дава автоматично право на този отпуск.
Няма общо изискване да работя на петдневна работна седмица, за да имам право на учебен отпуск. Не е поставено и условие специалността да съвпада с длъжността ми; необходимо е обаче предвиденото в закона съгласие на работодателя.
Мога да използвам 25-те дни наведнъж или на части според учебния процес. Те са за учебната, а не за календарната година. Отпускът не се предоставя при повтаряне на учебната година по неуважителни причини.
При условията за обучение със съгласие на работодателя имам и еднократен платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. Това е отделно основание от ежегодните 25 дни.
За зачислените на задочна докторантура или докторантура на самостоятелна подготовка законът предвижда еднократно 6 месеца платен отпуск за подготовка на дисертационен труд за степен „доктор“, а за „доктор на науките“ — 12 месеца. И това право се ползва със съгласието на работодателя.
Ако уча във вечерно учебно заведение със съгласие на работодателя, имам право да бъда освобождаван един час по-рано във всеки учебен ден. Изключението е за работещите при намален работен ден от седем или по-малко часа.
Когато приемането става с изпит и кандидатствам със съгласие на работодателя, платеният отпуск е:
Ако работодателят не е дал съгласие, имам право на неплатен отпуск в половината размер — съответно 3 или 6 работни дни. Той се признава за трудов стаж.
Ако съм използвал платения или неплатения отпуск за кандидатстване, но не съм приет, за следващите години имам право на неплатен отпуск от 3 или 6 работни дни според вида на кандидатстването. Не възниква ново право на платен отпуск за всеки следващ опит.
Ако уча без откъсване от работата със съгласието на работодателя, чл. 171 предвижда и следните размери неплатен отпуск:
Когато няма съгласие на работодателя за обучението без откъсване от работата, законът запазва правото на неплатен учебен отпуск в половината от съответния размер: до 10 работни дни, до 15 работни дни или до 2 месеца. Това не е обикновеният неплатен отпуск, който работодателят разрешава по своя преценка по чл. 160, ал. 1.
Неплатеният отпуск по чл. 171 се признава за трудов стаж в предвидения от закона размер. Признаването му за осигурителен стаж и осигурителните задължения се преценяват отделно по правилата на осигурителното законодателство.
Уведомявам работодателя писмено най-малко 7 дни предварително. Посочвам конкретния вид отпуск, периода и основанието. Времето се определя от мен според организацията на учебния процес, при изпълнение на законовите предпоставки.
Прилагам документ от учебното заведение за дните на занятията или изпитите. За платените отпуски трябва да е уредено и необходимото писмено съгласие; Наредбата за работното време, почивките и отпуските изисква писмена форма за всеки отделен случай. Пазя копие от уведомлението и доказателство за получаването му.
След ползването представям студентска или ученическа книжка или друг документ, удостоверяващ посещението на занятията и явяването на изпит. При отсъствие без уважителни причини ползваният отпуск се счита за неплатен съгласно чл. 51 от наредбата.
Възнаграждението за платения учебен отпуск се определя по реда на чл. 177 от Кодекса на труда. Учебният отпуск има целево предназначение и не се превръща в свободен запас от дни за почивка. При прекратяване на трудовото правоотношение не се изплаща парично обезщетение за неизползваните платени отпуски по чл. 169 и 170.
При спор събирам документите за обучението, съгласието, уведомлението и отказа. Мога да потърся съдействие от Главната инспекция по труда или защита по реда за трудови спорове.
Правна основа: Кодекс на труда, чл. 169–171а и чл. 177; Наредба за работното време, почивките и отпуските, чл. 51–53.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026
