Как да се откажа от наследството си?

Дори да звучи неприятно, житейският път на човека все някога приключва. Нека се абстрахираме от емоционалните моменти и обърнем внимание на юридическите последици, а именно – откриването на наследство.

Наследството е всичко онова, което моят наследодател (лицето, което е починало) е натрупал през живота си, т.е. съвкупност от права и задължения. Но като наследник, аз не мога да бъда задължен да приема това наследство. Може да не искам нищо от починалия (наследодател), поради лични причини или пък да се окаже, че ако приема наследството, ще си докарам главоболия (наследство, което е обременено с повече задължения отколкото са правата в него).

Без паника! Законодателят е помислил за всичко. По напълно законен ред аз мога да се откажа от въпросното наследство. Ако се откажа от наследството, на практика се отказвам и от правата, и от задълженията в него.

В кои случаи мога да се откажа от наследство?

От наследство мога да се откажа едва след като то е открито, а това означава - след като моят наследодател е починал. Предварителен отказ от наследство е недействителен и не поражда никакви правни последици. Така че колкото и да не се разбирам с родителите ми и да им казвам, че не желая никакво наследство от тях, това не поражда никакви правни последици, защото наследство все още не е открито и аз не съм направила официален отказ от него.

За да се откажа от наследство, трябва да съм призован да наследявам призован да наследявам (призован съм да наследявам, когато закон или завещание ми дава право да приема или да се откажа от наследството) и да имам право да наследявам. Призован да наследява е този, който има право да приеме или да се откаже от наследството. Това става по специални редове, като наследниците от преден ред изместват тези от следващите редове. Повече за тях в "Правата ми като наследник по закон”.

За да се откажа от наследството трябва да съм дееспособно лице, т.е. да имам навършени 18 години, да мога да ръководя поведението си и да разбирам свойството и значението на постъпките си (да нямам психични отклонения, назначени настойник или попечител).

Отказът от наследство трябва да направя по посочената в закона процедура (описана по-долу). Ако пратя писмо до другите наследници, че се отказвам от наследство, след като то е открито, това ми действие няма да има правно значение.

Не мога да се откажа от част от наследството (напр. да кажа, че ще взема частта си от къщата, но се отказвам от това, което ми се полага от земеделските земи).

Не мога да се отказвам от наследство под условие или срок (напр. да кажа на брат ми, че ще се откажа от наследство, но само при условие, че се ожени).

Откажа ли се веднъж от наследство - няма връщане назад и дяловете на останалите наследници се увеличават с моята част.

Не мога да се откажа от наследство, след като вече съм го приел. Важно! Ще се считам за наследник и тогава когато не съм го приел изрично със заявление до районния съд, но например съм изтеглил сумите от банковата сметка на починалия ми наследодател.

Мои деца/внуци нямат никакви права върху наследство, от което аз съм се отказал, но ако аз съм починал преди да приема/откажа наследството, моите наследници ме заместват в това ми право и могат самостоятелно да решат какво да сторят.

Какви действия да предприема, за да се откажа от наследство?

1. Подавам заявление за отказ от наследство в срок (изтегли заявлението оттук), определен от съда. Законен срок за отказ от наследство няма, но по искане на наследник до съда, последният може да постави срок за отказ или приемане на наследство, когато нямаме изрични такива. Заявлението за отказ се подава до районния съд по мястото на откриване на наследството. Това е мястото, където е постоянният адрес на наследодателя. На практика съдът изисква заявлението да бъде с нотариално заверен подпис.
2. Към заявлението прилагам:
3. препис-извлечение от акт за смърт (издава се от общината в 7-дневен срок от подаване на заявление; таксата се определя по Наредба за всяка община);
4. удостоверение за наследници (издава се от кмета на общината/района/кметството след подаване на искане в 7-дневен срок; таксата е 5лв.);
6. вносна бележка за платена държавна такса в размер на 25 лв. (20 лв. за вписване на отказа и 5 лв. за издаване на удостоверение).
7. Въз основа на представените документи ми се издава удостоверение за отказ от наследство и отказът ми се вписва в особена книга на съда.
8. След приключване на процедурата аз не съм длъжен да плащам задълженията, които тежат върху наследството.
9. Ако все пак след отказа ми от наследство към мен има предявени за връщане дългове на моя наследодател /тъй като съдебните изпълнители правят проверки само в общината и определят длъжниците според удостоверението за наследници,, понякога се получава пари да се търсят и от отказали се от наследство наследници/, трябва да покажа документа си за отказ от наследство, който съм получил от съда.

Актуализирал Велимира Бакалова.[toggles][toggle title="Източници"]

§ Закон за наследството:

чл. 1, ЗН - относно момента на откриване на наследството;

чл. 3, ЗН - относно недостойнството за наследяване;

чл. 48, ЗН - относно придобиването на наследството;

чл. 49, ал. 1, ЗН- относно приемането на наследството;

чл. 51, ЗН- относно приемането и отказ от наследство;

чл. 52, ЗН- относно отказът от наследство;

чл. 53, ЗН- относно уголемяване дяловете на останалите наследници;

чл. 54, ал. 1, ЗН - относно отказът направен под условие, за срок или за част от наследството;

чл. 56, ал. 1, ЗН- относно правата на кредиторите;

чл. 56, ал. 2, ЗН - относно сроковете, в които кредиторите трябва да упражнят правата си;

чл. 57, ЗН- относно преминаване на правото да се приеме наследството върху наследниците;

чл. 60, ал. 1, ЗН- относно отговорността на наследниците за задължения на наследодателя.

[/toggle][/toggles]