Наследството може да включва както имущество, така и задължения. Ако съм призован да наследявам, мога да се откажа от цялото наследство, стига още да не съм го приел. Решението изисква да проверя не само дълговете, но и правата, които губя.
Отказ е възможен след смъртта на наследодателя. Приживе не мога валидно да се откажа от бъдещото му наследство. Не мога и да запазя апартамента, а да откажа само кредита: отказът обхваща целия ми наследствен дял. Отказ под условие, за срок или само за част от наследството е недействителен.
Ако вече съм приел наследството, последващ отказ не произвежда целения ефект. Приемането може да е изрично пред съда или да следва от действие, което несъмнено показва намерението ми да приема — например разпореждане с наследствено имущество като собственик. Всяко действие се преценява според конкретните обстоятелства. Самото пазене на имуществото не означава непременно приемане.
Подавам писмено заявление до районния съд по мястото, където е открито наследството — по последното местожителство на починалия. Посочвам себе си, наследодателя, родствената връзка и ясно изявление, че се отказвам от наследството му, и искам вписване в особената книга на съда.
Обичайно са необходими удостоверение за наследници, документ за смъртта и доказателство за платената държавна такса; при нужда — и данни за последното местожителство и представителната власт. Проверявам образеца, сметката и актуалната такса на конкретния съд. След вписването мога да поискам удостоверение за отказа.
Не се изисква нотариална заверка на подписа върху изявлението за отказ. Това следва от Тълкувателно решение № 4/2024 от 24 февруари 2026 г. на ОСГК на ВКС. Необходимо е писмено изявление и вписване в специалната книга.
Ако има основателно съмнение дали заявлението действително изхожда от посоченото лице, съдът може да разпореди лично явяване и открито заседание. Затова следя съобщенията по делото и изпълнявам дадените указания.
Законът не определя общ срок от няколко месеца след смъртта, в който непременно да се откажа. Това обаче не означава, че мога безкрайно да отлагам решението във всяка ситуация.
По искане на заинтересован, например кредитор или друг наследник, съдът може по чл. 51 ЗН да ми даде срок да заявя приемам ли наследството или се отказвам. Ако не отговоря в този срок, губя правото да го приема. Не пренебрегвам призовка по такова производство.
Не придобивам наследствените права и не отговарям като наследник за наследствените задължения. Отказът обаче не заличава мой собствен дълг — например ако аз лично съм съдлъжник или поръчител по кредита на починалия.
Освободеният дял се разпределя по правилата на Закона за наследството. Не мога с отказ да посоча на кого да отиде той. Моите деца не ме заместват при наследяването само защото съм се отказал; заместването и преминаването към следващ ред наследници имат самостоятелни законови предпоставки.
Валидният отказ не може просто да бъде оттеглен, защото по-късно съм открил ценен имот или съм променил решението си. Спор за действителността му се решава по надлежния съдебен ред; законът изключва оспорване поради грешка. Вписването само по себе си не прави действителен отказ, направен след приемане.
Отказ от наследство от ненавършило 18 години дете е недопустим, включително чрез родител и с искане за съдебно разрешение. ВКС приема това в Тълкувателно решение № 1/2021 от 23 януари 2024 г. Защитата е чрез приемане по опис, при което отговорността за наследствените задължения е ограничена до стойността на полученото наследство. За недееспособните законът предвижда специален режим.
Моите лични кредитори могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от останалото ми имущество. Искът по чл. 56 ЗН се предявява до една година от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Отказът не е сигурен начин да укрия имущество от кредитори.
Когато не знам размера на наследствените дългове, сравнявам отказа с приемането по опис, преди да извършвам действия с наследството. За дееспособен наследник заявяването на приемане по опис по правило е в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството, с възможност съдът да го продължи с още до три месеца.
Закон за наследството, чл. 1, 48–57 и 60–61; ГПК, чл. 534 и 537; ТР № 4/2024 на ВКС; ТР № 1/2021 на ВКС.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
2.10.2026