Парламентарният имунитет защитава независимостта на народния представител при изпълнението на мандата. Той има две различни части: наказателна неотговорност за защитените мнения и гласувания и наказателна неприкосновеност, която поставя специални условия за наказателно преследване и задържане.
Чл. 69 от Конституцията предвижда, че народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание. Защитата е свързана с парламентарната функция — например дебатите, работата в комисии и парламентарния контрол.
Тя не е общо разрешение за всякакви противоправни действия или изявления в личния живот. За конкретно изказване трябва да се прецени дали попада в защитената парламентарна дейност; самото качество „депутат“ не е достатъчно всяка реплика да бъде покрита.
Защитата за тези мнения и гласувания продължава и след края на мандата. Тя не се „сваля“ с разрешение за наказателно преследване по чл. 70.
По чл. 70 народният представител не може да бъде задържан или срещу него да бъде възбудено наказателно преследване, освен за престъпление от общ характер и при предвидения конституционен ред. За преследването е необходимо разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава — на неговия председател, освен ако депутатът даде писменото си съгласие.
Тази защита действа през мандата и се прилага и когато наказателното преследване е започнало преди избирането. Тя не означава, че деянието е разрешено или че депутатът е признат за невинен. След отпадането на процесуалната пречка наказателното производство може да се развие по общите правила.
Съгласно чл. 136 от действащия парламентарен правилник главният прокурор отправя мотивирано искане с достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Народното събрание разглежда искането и се произнася с решение не по-рано от 5 дни след постъпването му. При поискване и явяване депутатът се изслушва.
Когато парламентът не заседава в смисъла на правилника, разрешението се дава от председателя и се внася за одобрение на първото заседание. Това не е възможност председателят да решава вместо парламента винаги когато в конкретния момент няма пленарно заседание.
Разрешението е свързано с конкретното искане и деяние. То не е неограничено разрешение за преследване за всякакви други, несвързани престъпления. Парламентът решава дали да отпадне пречката пред производството; вината се установява от съда.
Да. Той представя писменото си съгласие до председателя на Народното събрание. Председателят незабавно уведомява главния прокурор и информира парламента на първото следващо пленарно заседание. Даденото писмено съгласие не може да бъде оттеглено.
Съгласието по чл. 70, ал. 2 замества разрешението за възбуждане на наказателно преследване. То не означава признание за виновност и не отменя правото на защита.
Да — когато главният прокурор иска задържане, Народното събрание се произнася с отделно решение. То може да отмени дадено от него разрешение. Съгласието за наказателно преследване не следва да се приема като автоматично разрешение за задържане.
Изключение има при заварено тежко престъпление: за задържането не се иска предварително разрешение, но незабавно се уведомява Народното събрание, а когато то не заседава — председателят му. „Тежко престъпление“ е законово понятие по НК, а не само преценка дали случилото се е обществено укоримо. Последващите действия трябва да спазват конституционния и процесуалния ред.
Парламентарният имунитет не освобождава депутата от гражданските му задължения или от административнонаказателна отговорност. Например мога да предявя иск за връщане на даден заем, а за нарушение на правилата за движение може да бъде наложена предвидената санкция. Ограниченията относно задържането трябва да се разглеждат отделно; имунитетът не е обща забрана за всички административни мерки.
Това е отделна защита по чл. 160 от Изборния кодекс. От регистрацията до обявяването на резултатите кандидатите не могат да бъдат задържани или привлечени като обвиняеми, освен за престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия по мотивирано искане на главния прокурор. При заварено тежко престъпление разрешение за задържане не се изисква, но ЦИК се уведомява незабавно.
Защитата се прекратява при заличаване на регистрацията. Тя не се прилага, когато кандидатът вече е бил задържан или привлечен като обвиняем преди регистрацията. Следователно регистрирането за изборите не спира автоматично всяко вече започнало производство.
Не. Разрешението или съгласието за преследване сами по себе си не прекратяват мандата. Чл. 72, ал. 1, т. 2 от Конституцията урежда предсрочно прекратяване при влязла в сила присъда с лишаване от свобода за умишлено престъпление или когато изпълнението на лишаването от свобода не е отложено. В тези случаи решението за прекратяване се взема от Народното събрание. Не е необходимо едновременно да са налице и умишлено престъпление, и ефективно изтърпяване.
Конституция — чл. 69, 70 и 72; Правилник за организацията и дейността на Народното събрание — чл. 136; Изборен кодекс — чл. 160.
Автор и дата на последна актуализация на текста спрямо законодателството:
Праватами
.бг
3.10.2026